Какво представлява астмата?

Какво представлява астмата?

Астмата е възпалително заболяване, което може да засегне дихателните пътища към белите дробове. Характеризира се със затруднено дишане и може да затрудни изпълнението на някои физически дейности. Астмата възниква поради възпаление и образуване на прекалено много слуз в лигавицата на дихателните пътища. По време на пристъп, това възпаление причинява хриптене или свистене при дишате, заедно с други симптоми.

Според статистика на Световната здравна организация, астмата е засегнала около 262 милиона души в светове мащаб през 2019 г. и е причинила 455 000 смъртни случая.

Симптомите се появяват, когато лигавицата на дихателните пътища се подуе, а мускулите около тях се стягат (бронхиална обструкция). След това слузта изпълва дихателните пътища, като допълнително намалява количеството въздух, което може да премине. Тези ефекти могат да доведат до така наречения астматичен „пристъп“, който включва типичните за астмата кашлица и стягане в гърдите.

Какво причинява астма?

Астмата е сложно заболяване, при което влиянието на различни фактори може да играе ключова роля за нейното развитие и усложнение.

Някои от основните причини и фактори, свързани с астмата, включват:

1. Генетика: При това заболяване се наблюдава генетична връзка и фамилна предразположеност.
2. Алергични състояния: Хора с алергични състояния, като екзема или сенна хрема, са по-склонни да развият астма.
3. Вирусни инфекции: Тежки вирусни инфекции в детството, като тези, причинени от респираторен синцитиален вирус, могат да увеличат риска от развитие на астма.
4. Хигиенна хипотеза: Недостатъчното излагане на бактерии в ранната детска възраст може да доведе до по-слаба функция на имунната система и по-голям риск от развитие на астма.
5. Околна среда: Излагането на различни алергени от околната среда, като замърсяване на въздуха, плесен,синтетични химикали и други, може да увеличи риска от заболяване.

Множество фактори могат да допринесат за влошаване на симптомите на астма и  могат да влияят по различен начин върху различните хора, като някои са по-чувствителни от други.

Какви са симптомите на астма

Симптомите се различават от човек на човек. Най-честият симптом е хриптенето — пищящ или свистящ звук, който се чува при дишане. Обикновено симптомите се влошават нощем или по време на физическо натоварване.

Често срещани симптоми са:

• задух или затруднено дишане, понякога дори без физическа активност
• стягане в гърдите, и невъзможност за поемане на въздух
• затруднено говорене
• чувство на безпокойство или паника
• умора
• болка в гърдите
• ускорено дишане
• чести респираторни инфекции
• проблеми със съня

Не всеки с астма ще изпита тези специфични симптоми. Някои хора може да имат по-тежки симптоми при настинка или при промени във времето. Ако подозирате, че изпитвате симптоми, свързани с астма, е добре да потърсите медицинска помощ

Хранене и начин на живот

Хората с астма често се интересуват дали определени храни и диети могат да подобрят тяхното състояние. Въпреки че все още липсват убедителни доказателства, които да подкрепят ефективността на конкретни хранителни режими върху честотата или силата на астматичните пристъпи. Следването на здравословен хранителен режим и поддържането на здравословно тегло могат да бъдат полезни за справяне със състоянието на астмата.

Храните, които е добре да избягвате, включват:

• Хранителни алергени: Хората с хранителни алергии често имат и астма. Най-познатите алергени включват миди, млечни продукти, пшеница и ядки.
• Консерванти: Химически консерванти, овкусители и оцветители, които често се срещат в преработените храни, могат да дразнят дихателните пътища и да задълбочат симптомите.
• Храни образуващи газове: Яденето на големи количества храна или храни, които причиняват газове (боб, лук, чесън, пържени храни и зеле) може да увеличи натиска върху диафрагмата, особено при хора с киселинен рефлукс.
• Салицилати: Тези естествено срещащи се химични съединения се срещат в храни и напитки като кафе, чай и някои билки и подправки, които при определени хора могат да предизвикат или задълбочат симптомите на астма.

Най-добрите храни, които могат да помогнат за балансиране на симптомите на астмата, включват:

• Храни богати на каротин: Тези храни, като моркови, сладки картофи, тиква, спанак и червени пиперки, са източник на каротеноиди, които са предшественик за образуването на витамин А. Витамин А играе е важен за поддържането на здрави дихателни пътища и може да помогне за намаляване на астматичните пристъпи.
• Храни с фолат (витамин В9): Зелено листните зеленчуци, бобовите култури и ядките са богати на фолат, който може да окаже благоприятно влияние върху алергичните реакции и възпалителните процеси.
• Витамини Е и Ц : Цитрусовите плодове, кръстоцветните зеленчуци и ядките са добри източници на витамини Ц и E, които са мощни антиоксиданти и могат да помогнат за намаляване на възпалителните процеси в дихателните пътища.
• Магнезий: Зеленчуците, ядките, семената, бобовите култури и какаото са източници на магнезий, който е свързан с по-малка реактивност на дихателните пътища и понижение на честотата на астматичните пристъпи.
• Кръстоцветни зеленчуци: Броколи, кълнове от броколи, брюкселско зеле и други кръстоцветни зеленчуци съдържат антиоксиданти и сулфорафан, които могат да имат положителен ефект за намаляване на възпалителните процеси в дихателните пътища.
• Чесън, лук и синапено семе: Тези храни се считат за естествени антимикробни средства и съдържат антиоксиданти като кверцетин, които могат да помогнат в борбата с инфекциите и възпаленията.
• Пребиотици и фибри: Пребиотиците, сдържащи се в пълнозърнестите храни, бобовите култури и суровите зеленчуци, хранят здравите пробиотични бактерии в червата и могат да помогнат за подобряване на имунната функция и намаляване на алергичните реакции.
• Омега-3 мастни киселини: Мазната риба (дива сьомга, пъстърва ,херинга, скумрия, сардина), ядките и семената са добри източници на омега-3, които имат противовъзпалително действие и могат да намалят честотата на астматични пристъпи.
• Витамин Б5: Пантотеновата киселина, съдържаща се в яйцата, рибата и месото, е важна за функцията на надбъбречната жлеза и може да помогне за намаляване на стреса.

Има ли хранителни добавки които да помагат при астма

Правилният прием на хранителни добавки може да бъде полезно допълнение към справянето с астмата, особено ако имат положително доказано въздействие като в случая с витамин Д. Множество клинични проучвания доказват връзката между нивата на витамин Д  и намаляване на възпалителните реакции в дихателните пътища както и подобряване на белодробната функция при хора с астма.

Преди да започнете да приемате хранителни добавки или други форми на допълнително лечение, е важно да се консултирате с лекар или нутриционист. Това е особено важно, ако вече приемате други лекарства, за да се избегнат противопоказания или нежелани ефекти.

В същото време, поддържането на здравословен начин на живот, включително правилното хранене, редовна физическа активност и намаляване на стреса, може да бъде основна част от справянето с астмата.

Научни референции:

1. Global burden of 369 diseases and injuries in 204 countries and territories, 1990–2019: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2019. Lancet. 2020;396(10258):1204-22;
2. What is asthma? National Heart Lung and Blood Institute. Available at:
3. https://www.nhlbi.nih.gov/health-topics/asthma
4. Asthma triggers (2024) Asthma & Allergy Foundation of America. Available at: https://aafa.org/asthma/asthma-triggers-causes/
5. Wood, L.G. et al. (2005) ‘Airway and circulating levels of carotenoids in asthma and healthy controls’, Journal of the American College of Nutrition, 24(6), pp. 448–455. doi:10.1080/07315724.2005.10719490.
6. Matsui, E.C. and Matsui, W. (2009) ‘Higher serum folate levels are associated with a lower risk of atopy and wheeze’, Journal of Allergy and Clinical Immunology, 123(6). doi:10.1016/j.jaci.2009.03.007.
7. Kechagia, M. et al. (2013) ‘Health benefits of probiotics: A Review’, ISRN Nutrition, 2013, pp. 1–7. doi:10.5402/2013/481651.
8. Zajac, D. and Wojciechowski, P. (2023) ‘The role of vitamins in the pathogenesis of asthma’, International Journal of Molecular Sciences, 24(10), p. 8574. doi:10.3390/ijms24108574.