Гастрит

Гастритът е възпаление на защитната лигавица на стомаха.Острият гастрит представлява внезапно, тежко възпаление, докато хроничният гастрит е възпаление в по-дълъг период от време, което може да продължи години, ако не се лекува. Ерозивният гастрит е по-рядък вид заболяване, който обикновено не причинява много възпаление, но може да доведе до кървене и язви в стомашната лигавица. Симптомите на гастрит включват гадене, проблеми с храносмилането и други.

Последните данни показват, че около 25% от световното население страда от хроничен атрофичен гастрит ( атрофия на лигавицата). Рисковият фактор за развитие на този вид гастрит е приблизително 2,4 пъти по-висок при лица, инфектирани с бактерията Хеликобактер пилори (H. pylori).

Проучванията показват, че в западните държави се наблюдава намаляване на честотата на инфекциозния гастрит, предизвикан от H. pylori, и увеличаване на автоимунния гастрит. Автоимунният гастрит се среща по-често сред жените и по-възрастните хора, като процентът на засегнатите варира между 2% и 5% в световен мащаб.

Причини и рискови фактори за развитие на гастри

Гастритът се предизвиква от възпаление и ерозия на защитната лигавица на стомаха. Храносмилането започва в устата, преди частично усвоените храни да стигнат до стомаха , където се разграждат от киселини и хранителни ензими. Отслабената стомашна лигавица може да бъде увредена и следователно възпалена от  храносмилателните сокове. Наличието на тънка или увредена стомашна лигавица повишава риска от развитие на гастрит.

Стомашно-чревна бактериална инфекция която инфектира стомашната лигавица, като Helicobacter pylori, също може да причини гастрит. Инфекцията обикновено се предава от човек на човек, но може да се предаде и чрез замърсена храна или вода.

Някои състояния и дейности могат да увеличат риска от развитие на гастрит. Други рискови фактори включват:

• Напреднала възраст, особено над 60 години
• Ниска имунна функция
• Честа употреба на ,едикаменти като ибупрофен и аспирин
• Нездравословен начин на хранене и дефицит на хранителни вещества (включително дефицит на витамин В12 ,магнезий, калций, цинк и селен)
• Хроничен стрес
• Автоимунни нарушения
• Храносмилателни разстройства като болестта на Крон
• Вирусни инфекции
• Затлъстяването или наднорменото тегло

Какви са типичните симптоми при гастрит

Гастритът не причинява забележими симптоми при всички. Най-честите симптоми могат да бъдат:

• Усещане за парене в или над стомаха/корема, особено по време на хранене
• Стомашни болки
• Гадене или повръщане
• Подуване на корема и газове, хълцане
• Загуба на апетит, усещане за много бързо засищане и промени в теглото
• Промени в честотата на изхождане и вида на изпражненията (изпражненията може да са по-тъмни на цвят от обикновено и да придобият цвета на катран или много тъмна кръв)

Хранене и начин на живот

Промяната в начина на хранене е важна стъпка за възстановяване на стомашната лигавица и за предотвратяване на възпалението или повторното му появяване. Симптомите на остър гастрит и стомашна язва обикновено изчезват в рамките на няколко седмици, след като се премахнат дразнителите, които предизвикват възпалението на стомаха и развитието на ерозии.

Клинично проучване от 2022 г. сочи, че 53% от хората, които имат симптоми на гастрит, са склонни да ядат твърде бързо или в неподходящо време.

Следните хранителни съвети могат да бъдат полезни за справяне със симптомите:

• Малки порции: Вместо да консумирате по-големи количества храна по-рядко през деня, опитайте да консумирате по-малки количества по-често. Например, вместо три основни хранения на ден, планирайте пет или шест по-малки хранения на всеки няколко часа.
• Прием на вода: Водата (но не и други течности като кафе, чай, алкохол или захарни напитки) изглежда помага за контролиране на симптомите на гастрит, така че се стремете към поне шест до осем чаши на ден.
• Храни “дразнители”: Цитрусовите плодове, доматите, млякото и млечните продукти, алкохолът, кафето, пикантните храни, захарта и преработените храни могат да влошат симптомите.
• Избягвайте да ядете твърде близо до времето за лягане: Отделете около три до четири часа преди да заспите, за да осигурите достатъчно време на храната да се усвои.
• Aнтиоксиданти: Проучванията показват, че храни с високо съдържание на антиоксиданти, като тези с високо съдържание на витамин Ц, витамин А и флавоноиди (например горски плодове), могат да помогнат за намаляване на възпалението на стомаха и да намалят риска от храносмилателни разстройства или усложнения.
• Протеини: Протеините помагат за възстановяване на чревната стена и облекчават храносмилателни проблеми като синдром на пропускливи черва, който може да предизвика възпаление. Добри източници на чист протеин включват месо, риба, био яйца. Риби като сьомга или сардини са особено полезни, защото са богати на омега-3и имат противовъзпалителни свойства при гастрит.
• Пробиотици: Клинични проучвания показват, че приемът на пробиотици може да помогне за контролиране на бактерията H. pylori и за лечение на инфекции на стомашно-чревния тракт, които предизвикват гастрит и язви. Пробиотичните храни като кисело мляко и кефир, както и добавките, които съдържат полезни бактерии като Lactobacillus bulgaricus, могат да помогнат за регулиране на производството на киселина в стомаха и да намалят възпалението.

Всеки случай е различен, затова е важно да се консултирате с лекар или нутриционист, за да се уверите, че вашият начин на хранене отговаря на вашите индивидуални нужди и състояние на здравето. Продължителността на заболяването след започване на лечение зависи от вида, причината и стадия на състоянието.

Научни референции:

1. National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases. (2019). Symptoms & Causes of Gastritis & Gastropathy | NIDDK. [online] Available at: https://www.niddk.nih.gov/health-information/digestive-diseases/gastritis-gastropathy/symptoms-causes.
2. Kayaçetin S, Güreşçi S. What is gastritis? What is gastropathy? How is it classified? Turk J Gastroenterol. 2014 Jun;25(3):233-47. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25141310/
3. Coati, I. (2015). Autoimmune gastritis: Pathologist’s viewpoint. World Journal of Gastroenterology, 21(42), p.12179. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4641135/
4. Yin, Y., Liang, H., Wei, N. and Zheng, Z. (2022). Prevalence of chronic atrophic gastritis worldwide from 2010 to 2020: an updated systematic review and meta-analysis. Annals of Palliative Medicine, [online] 11(12), pp.3697–3703. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36635994/
5. KHODER, G., AL-MENHALI, A.A., AL-YASSIR, F. and KARAM, S.M. (2016). Potential role of probiotics in the management of gastric ulcer. Experimental and Therapeutic Medicine, 12(1), pp.3–17. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4906699/
6. Cavalcoli F, et al. (2017). Micronutrient deficiencies in patients with chronic atrophic autoimmune gastritis: A review. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5292330/
7. Duan Y, et al. (2018). Inflammatory links between high fat diets and diseases.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6243058/

8. Sreeja, S.R., Le, T.-D., Eom, B.W., Oh, S.H., Shivappa, N., Hebert, J.R. and Kim, M.K. (2022). Association between the Dietary Inflammatory Index and Gastric Disease Risk: Findings from a Korean Population-Based Cohort Study. Nutrients, [online] 14(13), p.2662. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC9268659/
9. Ji J, et al. (2020). Using probiotics as supplementation for Helicobacter pylori antibiotic therapy. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7037652/